Това са най-таченити курабийки у дома. Майка е влюбена в тях. Когато ги правя всеки път ми казва,че й напомням за времето, когато нейната баба й ги е правила. Много лесно се правят и са мнооого вкусни. Като бях малка и бях решила да направя едни курабийки, както ги знаех аз:войнишки курабийки. И забърках някакво тесто и започнах едно печене на курабийки. Обаче вадя тавата и те като камък :) Имахме гости тогава, Чичо Минчо (лека му пръст) и леля Руми. Явно чичо Минчо видя колко ми стана мъчно,че се изложих с първият си опит за курабийки и като почна да яде курабийките ми и аз много се зарадвах. Милият, кой знае колко са го болели зъбите след това, но важното е било,че аз съм била горда с моите курабийки. И всеки път, когато извадя рецептата за домашни курабийки си спомням точно за този случай. Ето и рецептата:
Продукти:
1 ч.ч. кристална захар2 яйца за тестото и 1 за намазване
3/4 ч.ч. олио (или 1/2 ч.ч. олио и 2 с.л. мас)
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. сода бикарбонат
Брашно колкото поеме, за да стане меко тесто
Захарта се разбива с яйцата до побеляване, прибавя се олиото, киселото мляко и содата и се омесва меко тесто. Късат се топчета колкото голям орех ( аз си намазнявам ръцете да ми е по-лесно), оформят се на топка, леко се спескват. Редят се в суха тава, намазват се с яйце( аз не ги намазвам,защото прегаря яйцето), наръсват се отгоре с кристална захар и се изпичат в предварително загрята на 180 градуса фурна.
Приготвяне:
* Препоръчвам да се пекат върху хартия за печене, защото захарта извън курабийките прегаря и тавата се мие трудно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар